Историята на България.
България, официално Република България, е парламентарна република, разположена в Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км: от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. Анастасия, Белене, Св. Иван, Св. Петър и други. Със своите над 110 хил. км2 площ, (от които 110 510 км² суша и 333 км² вода) и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102 и 96 място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.
С пристигането на прабългарите, предвождани от хан Аспарух през 670-те години, последвалата между тях и местните славянски племена война с Византия, са положени основите на Първата българска държава, период през който се установява православното християнство като държавна религия и славянският старобългарски като държавен език, с който България става държава от славянски тип, достига се до най-голямото териториално разширение на нейните граници, което я превръща в една от най-големите и силни държави на европейския континент, с излаз на три морета, при управлението на цар Симеон Велики. Едно от най-големите достижения по времето на Първото българско царство е създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа, както и разпространението ѝ извън границите на България. Три века след основаването и непрестанните войни с Византия, един от нейните съюзи срещу България, в случая с Киевска Рус, се оказва успешен и така съюзните атаки довеждат до успешното превземане на столицата Преслав от страна на русите, следва нейното преместване в други градове, но упадъкът от нашествията донася превземането и на следващата столица и така България загубва държавността си за 167 години. През 1185 г. България отново се появява на картата на Европа с въстанието на братята Асен и Петър в Търново, основавайки Втората българска държава, която отново се налага като първостепенна сила на европейския континент, а най-голямо териториално разширение се достига при цар Иван Асен II. По време на феодализма през 14 век България се разцепва на отделни царства, като удобен момент за османците, пада под османско владичество, което продължава около 500 години. През 1878 г. българската държавност е възстановена още като трибутарно княжество, като държавата става независима от Османската империя през 1908 г., бидейки Царство България до 1946 г. След Втората световна война страната попада под съветската сфера на влияние, присъединявайки се към Източния блок, а през 1946 г. официално става Народна република. С установяването на демократична форма на управление между 1989 и 1990 г., комунистическата ера приключва. България е парламентарна република, a държавен глава на страната е президентът на България, а на властта - министър-председателят.
В икономически аспект България е 68-та по големина икономика в света, по паритета на покупателната способност (за 2010 г.)[6] и заема 58-о място сред страните с по-добро качество на живот на земята. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООН, Европейския съюз и НАТО.
България има своя база, наречена „Св. Климент Охридски“, на остров Ливингстън в Антарктика и като консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.